ЕЛЕНОВА ЛУНА НА ХЪЛМА
Откосите на звездните косачи
в очите ми се срутват мълчаливо.
И стискам зъби, за да не заплача –
с ненужната утеха, че съм жива.
Как остро съскат змийските езици,
които тишината ми посичат.
Живяла ли съм под крило на птица,
която се страхува да отлитне?
Мълчанието с теб е непосилно,
стипчива като трън е всяка дума.
От утре моят дом ще е засипан ...