Jan 8, 2019, 8:27 PM

Ентропия

  Poetry
780 1 0

 

 

Разбъркани частици, въртящи се в пространството,

търсят изход от този въртеж,

Блъскат се и се мъчат да минат през процепа тесен, но оттам може да минат само една по една, никога заедно

 

Невидима ръка започва да ги подрежда в колона една зад една,

измина един свят време преди първата да премине през тесния процеп,

и в тази секунда хаосът се подреди в ред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...