Епитафия с 88 неизвестни
Не мога да опиша тази дарба
с която са дамгосани поетите
и често в рими псувам – както трябва –
за моя ад стихът да ви подсети.
Възпявал курви и клошари мръсни,
не станах драг на бедните критици.
Раздели ранни и любови късни –
за мене са обърнати осмици.
Подмина ме на светъл час покоя
и залезът ме вика зад баира.
Но пак една жена ще бъде моя,
а друга – някой ден ще ме кремира.
Обърнал гръб на върховете снежни,
подобно на оракул не гадая.
Закотвил съм часовника небрежно,
защото безпогрешно вече зная:
когато дните ми тъгата мъти
и Господ греховете ми признава:
небето ми напомня, че съм смъртен;
безсмъртие земята предвещава.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
