Jan 18, 2014, 6:54 PM

Есен

744 0 0

деликатна смърт

в протегнатите сухи клони

за прегръдка

и заспиване

 

нежността на росна паяжина

подготвена да се разкъса

при допира

с лъчите на зората

 

затихващ валс

на шепот и листа

разлагащи се елегантно

за сбогуване

 

безмълвие и залези

обагрени в оранжево

неканени

меланхолични спомени

 

ако приспя ума си

сред есенната тишина

дали ще се събудя

у дома?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...