Oct 8, 2008, 6:23 PM

Есен

  Poetry
1.4K 0 5
 

Подсвирва вятърът игриво,

нахално, някак неуместно,

градът протяга се сънливо

и грабва сутрешния вестник.

 

Изпива първото кафе

с цигара във студа навън...

Долита песен на дете,

дочува се трамваен звън...

 

Прелитат птици закъснели,

подгонили съня си летен,

дървета зъзнат позлатени

от щедрата царица - есен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...