Есен е, във нас изсъхват чувствата
Обсебени във делнично всевластие,
разпиляхме любовта си, някак на шега.
Забързани, погълнати от работа,
неусетно ни застигна есента.
С шеметна вълна помете ни
борбата за парчето хляб.
Възкисел, полепнал по небцата ни...
А уж посяхме с обич семена.
И виното е натежало, кисело -
мирише на отчаяна самотност.
В аромата изветрял на страстите,
една въздишка е останала от лятото.
Във чашите, стаило се на дъното,
е всяко вчерашно неслучване.
И залезът... изтича между пръстите...
Есен е, във нас изсъхват чувствата.© Здравка Бонева All rights reserved.
