Есен с нишки розово в гласа
Есента настъпва розова
и пристъпва праг след праг
по грифа на уюта.
Със намокрен сивкав прах -
залепен за улицата глуха,
за асфалта стар -
Флойд тик-така в морзовото
на капчука - тупкащ
топлината на каютата ми.
В дар,
припознала твоя крак -
аз подпалвам всички листи в златно
и на масата поставям чист бокал -
шепи с вино от кръвта на
слънчевия знак прелял.
Слято -
стъпките отекват резонантно
и ликуват
във сърцето с форма на кутия -
със дъждовния хастар.
И от устната ми кухина,
ти извличаш канта
на вълна, която въздуха обшива
с мирис на узряло Лято -
ферментирало във вените до алкохол
и цвят
на Абсолюта.
Аз си свивам кестенова шума
и издишам облаци пространство -
с шум.
Ти обгръщаш всяка моя дума
с поглед влюбен
и вибрираш струните ми до куршум.
Валят
цветовете на мимозите.
Завиват вихрите в кристална сол.
Флойд тик-така в огъня
със розово
погнал лястовици да се свирят
в до.
© Северина Даниелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всеки има падежи и брътвежи,и никой няма право да го хули...И ако не може да му помогне то нека не му пречи!Виждам че нови непознати за теб чувства обвземат съзнанието ти ...Отдай им се и те ще те поведът в правилната посока!А стиха ми хареса.Поздрави!!!
-
Хареса ми и като емоция, и като образи!
-
Много ми хареса...Адмирации в розово!
-
Надявам се, Мисана! Такива застои не ми действат добре...
Атанас, радвам се, че ти е допаднало (:
Светлина и Мир -С -
Много добро!
-
Още малко и ще запалиш отново двигателя. Вярвам в теб, но и ти повярвай отново в себе си. Най-висока поощрителна оценка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аз си свивам кестенова шума
и издишам облаци пространство -
с шум.
Ти обгръщаш всяка моя дума
с поглед влюбен
и вибрираш струните ми до куршум.
..." Така силно се запечатва...