ЕСЕНЕН АКВАРЕЛ
Златна есен златни листи рони -
светът е пощурял – всички с панталони;
жени на възраст и баби хлевоусти
захвърлили са старомодни фусти.
- Какъв прогрес! - си викам. - Всичко се променя.
И никой вече за нищо не го е еня.
Еманципация само! И пак еманципация!
Жени прекрасни, къде е вашата грация?
----------
© Цвятко Илиев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!