И още едно лято ще си отиде!
Годините препускат
като прелистените страници на книга.
Ще залезе слънцето,
ще скрия в скрина роклите си,
ще си заключа усмивките и
ще бродя тъжно пак
в смълчаната гора
на мислите си.
Ще стихне вятърът в косите ми
като последния угаснал порив.
Ще изтръгна сърцето си и
ще го покрия с есенни листа.
Ще завали дъждът и ще се разлее
твоят образ.
Ще те погледна за последно и
ще се скрия в есенния заник.
А можех и да полетя!
© Нина All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
