Есенна Рапсодия
ЕСЕННА РАПСОДИЯ
Замлъкнаха жътварските песни,
опустяха гнездата на птиците,
като струни от стара китара,
самотни поклащат се жиците.
Там, под асмата на двора,
гроздът със сок се наля
и сякаш пожар обагри гората
с жълто-червени листа.
А плажът, пуст изоставен,
навява печал и тъга,
един чадър от някой забравен,
изпънал е самотна снага .
Лениво се плискат вълните,
в брега, по морския пясък,
отдавна изтрили следите ни
и на чайките волния крясък.
И когато ятата от юг,
прелетят над морските дюни,
ще се върне пак лятото тук,
и отново пак ще е Юни.
Авт. Весо: 21.09.2018г.
© Веселин Христов All rights reserved.
