Самотно е морето есента
със стъпканите мидички във пясъка.
Забравило е вече песента,
изтрило е на камъните блясъка.
И тъжно е морето есента,
от болка-изумрудено зелено.
Заключило луната в крепостта,
от мъка стене и му е студено.
Не го оставяй да руши,
да се разлива и да пръска пяна.
Ела при него, спри и помълчи...
а по-добре е да сте двама. ...