Вятърко отвял е
пъстрите листа -
мек килим застлал е
днес за Есента.
Тя ще дотърчи
в чехлички от злато,
с хлад да замени
жаркото ни Лято.
С песен ще изпрати
Слънчо да поспи,
после и земята
с дъжд ще напои.
А пък нас, децата,
с плод ще нагости -
весели да раснем,
здрави и добри.
© Миглена Миткова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
