Вятърко отвял е
пъстрите листа -
мек килим застлал е
днес за Есента.
Тя ще дотърчи
в чехлички от злато,
с хлад да замени
жаркото ни Лято.
С песен ще изпрати
Слънчо да поспи,
после и земята
с дъжд ще напои.
А пък нас, децата,
с плод ще нагости -
весели да раснем,
здрави и добри.
© Миглена Миткова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
