Ескизи на любовни сънища
Рисувани са птиците в главата ми
и никога не могат да отлитнат.
Те пърхат сред хербария на лятото
и пълнят ирисите ми с молитви.
Загърнах цялата земя във облаци
и с дрипавите ризи на мъглата,
забравени след есенните конници.
О, колко дъждове по теб изплаках!
Не искам да изтлея във очакване.
Насън летя ли, винаги се сепвам.
Когато блъска зимата на прага ми –
е редно да си тръгна. Достолепно.
Тогава ще изригнат мойте феникси –
със писъци, погълнати от пламъка,
и дълго в мен ще откънтява ехото
на срутените замъци от пясък.
Дали ще продължим да се сънуваме,
щом изтъняват от сланата тръните?
Науча ли се да рисувам гълъби –
ще отлетя и няма да се върна.
© Валентина Йотова All rights reserved.
