Европриказка
В най-дивото усое на гората
крака преплитал в падналия мрак
и стискал здраво коня за юздата
един загубил се пишман юнак.
Какво е търсил там? Че кой ти казва!
Но всъщност, не е важното това.
Той чувствал, ужасът че го налазва.
Тук всеки пън приличал на глава.
И тъй като е приказка, логично,
от здрача, с театрален маниер,
излязла баба Яга, а отлично
познавате го този бабишкер.
Косата – на фитили, мръсна, сива
и с пърхот по превития и гръб.
В брадавици носът, устата крива
и с жълтия, стърчащ единствен зъб.
Изцвилил диво конят и препуснал,
ала юнакът нямал си късмет.
Забавил се фатално и допуснал
да го докопат криви нокти пет.
Естествено, без много да се мае,
условие поставила му тя:
Ще види утрото, ако желае,
но с нея щом прекара той нощта.
В капана паднала горката Яга,
че номер и скроил младежът мил.
Той нямал намерение да бяга,
защото бил заклет геронтофил.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
