Вода се стича
по кожата ми нежна,
пяната съблича
белоснежна.
Върху тялото ми
капчици остават,
отичайки се те
формите ми очертават.
Под ритми романтични
остала чисто гола,
извивките ми екзотични
блестят като на скъпа виола.
С кожа по-мека от памук
придружена с чаша вино...
разказът ще спра дотук,
но впусни се в пеиключение –
използвай своето въображение!
© Деница Марашева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
