НЕлюбовно стихотворение
По дяволите бурите. И теб.
И всеки път, когато се провалях –
опитвайки да паля огън в лед,
да вярвам, любовта ,че побеждава.
Каква победа? Тя не е една
игра на покер, че да я научиш.
С любов не се излиза на война.
Любим човек не значи вярно куче.
И любовта не може да е коз,
не е Асо. Спасение не носи.
Не е сентенция. Не е въпрос.
Не се печели, нито пък се проси.
По дяволите мен, че вярвах в теб!
По дяволите думите лъжовни,
че любовта е вярност и обет,
че без любов, човекът е животно.
Не се измерва времето в стрелки
въртящи часовете безлюбовни.
По дяволите златните халки,
когато вечността е невъзможна.
© Деница Гарелова All rights reserved.
