По океанската шир безбрежна,
в нощ мразовита и снежна,
Титаник - пръв сред първите и един,
срещна Айсберг - леден исполин.
Срещата им е случайна,
забулена в мистерия и тайна,
в безлунната нощ и тъмата
стелеща се ниско над водата.
Следва удар страшен!
Титаник спира уплашен,
но Айсбергът, чудовището бяло,
е срязал металното му тяло.
В океанската огромна паст
Титаник потъва след час...
© Никола Яндов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
