Jan 9, 2010, 12:29 PM

Фиордска хижа

  Poetry » Love
746 0 0

Замъгляване... Все така ми се случва.
Все от нещо недовидени са ми пейзажите.
Все не зная с кой ключ да отключа,
все не чувам, каквото е важно.

Замъгляване... И теб ще излъжа,
че недовиждам от температура,
а не защото бил си ми нужен.
Трябва да го знаеш и без да го чуваш.

Аз съм от онези, полупрозрачните,
затрили се между минало и желания,
псевдопринцеси на замъци мрачни, 
а само за хижа с камина мечтали.

Не се оправдавай, че и ти си разпаднат.
 Призраци като нас в мъглата най-добре виждат.
 Събери болести, руини, каквото ти е останало
 и, като псевдопринц, отнеси ме във фиордската си хижа.


08.01.2010г.
гр. Сан Фернандо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...