Галина - 1
ПЕСЕН ПЪРВА
Цвете
Израсло е цвете гергина
в красива крайпътна градина.
Край нея са дружки – сестрици,
полюшват цветенца главици.
Росата ги сутрин полива,
ветрецът ги вечер приспива.
Край малката цветна градина
по пътя чужд рицар премина.
Чужд рицар незнаен, чаровен...
За цветето миг е съдбовен...
Ухае гергина в омая,
на рицар главата замая
и той към цветята погледна.
В градинката влезе, приседна.
С ръката гергина погали –
пробуждат се чувства заспали...
Гергината сгуши главица,
до своята мила сестрица.
Сестрица си нежно прегърна,
главица към рицар обърна.
Почувства тя погледа вперен:
"Обичам те рицарю, верен!..."
Чул шепота, рицар погледна,
ръката си бавно протегна,
на чувства любовни покорен –
изтръгна си цвете от корен.
Целуна му нежно цветчето...
Закичи гърди до сърцето.
(Следва)
("Повеите на любовта" – 3 том)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
