Гаврошът след залеза онова лято
Гаврош след залеза — онова лято
След залеза градът притихва,
а по лампите се лепи прахът на дългия ден.
Един малък гаврош прескача локвите,
сякаш сам ги е нарисувал,
за да се засмее на отражението си.
Онова лято още мирише на бензин
и топъл асфалт,
на уморени стъпки
и мечти, които не питат дали е подходящо време.
Чудесата на града идват тихо —
в споделен поглед,
в кашонче котенца пред магазина,
в една забравена песен от отворен прозорец,
в това, че някой все пак те чака.
А аз стоя накрая на смяната си,
ръцете ми — мирис на бензин и живот,
и си мисля как понякога
най-големият лукс е
да ти е светло в душата,
дори вън да ръми.
© Атанас Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used
