От дълго чакане ли, не знам:
една усмивка се роди
и грейна родовия храм,
тъй както грял е и преди.
Ще минават ден след ден
и ти със обич ще растеш;
ще бъдеш молитвено смирен –
утеха в пролетен цъфтеж.
Но нека винаги една
усмивка озарява твоя път.
Усмивката е топлина.
И любов за роден край и кът!
© Стойчо Станев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
