Сънувам и шептя в съня си.
Сънувам приказния свят,
във който давам израз на гнева си,
и който е самият Ад.
Сънувам как крещя във бездна,
и как руша света край мен,
пространството небесно, звездно,
със глас изпълвам уморен.
Сънувам как гневът пътува
и разпростира се надлъж,
но тялото не боледува,
щом той напусна изведнъж.
11.01.2008г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
