Не ставам за артистка -
не влизам в жалки роли,
животът ме притиска
с житейските неволи.
Намразих и лъжата,
презирам изневери,
със гръб към суетата
и фалша лицемерен.
Всяка моя гордост
се превръща в слабост,
всяка чужда подлост -
в моя тиха ярост.
Загърбихме идеи
и чувства във живота,
битът ни ежедневен
е нашата Голгота.
© Валка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
