Горещници
Косите рижи на лятото разстилат се в сенки край пътя
и шушнат нозете му сламени в кукурузени стройни стебла.
Жената на Юли премята вързоп от папурени пръти,
обрамчен с престилка от макове, привързан от житния шал.
В очите ù две детелини и смях от пърпорещи птици
окръглят праскови сочни в тъмнозелената пазва.
Сияe дъгата в косите ù, кръстосва на възел езиците,
одумвали дълго походката, тънкия кръст и бедрата.
Къпини съзряват със съскане, бодливо и топло бълбукат,
раздумват забравени притчи за вехти добри времена
и плисва росата мънистено в шевицата синя на утрото,
сънят щом изсули дъха си по стръмните зъберни стремена.
Премяната златна на нивите жетварят със сърпа бродира
и пладнето кляка задъхано до топла и влажна межда.
А лятото, скършено вече, в черупки от орех събира
перчема мамулов, гледжосан по ръб от кармин и ръжда.
Изсипва се вечер над къщите, със стъпки брои керемидите
и гайди ручат зад баирите, гъргорят просторно и щедро.
А Времето моли за зима, кожуха пред Господ раздипля
и в шепите стиска пшеница – за бъдната пролет надежда.
© Валентина Йотова All rights reserved.
