Горно ре
ГОРНО РЕ
... понякога, когато с теб се любим – девойчица! – и старец белобрад,
се питам върху своя дрипав губер с какво заслужих тази благодат? –
дали над светлото ти сутиенче на фокусник да се престоря много як,
или да си отворя бира – кенче! – и да ми мине мъжкият мерак,
дали потъвам в топлите ти хълми? – или изчезвам в твоите коси? –
защо ли Господ в този миг ме пълни с Любов – и за Любов ще ме спаси,
с какво заслужих светлата омая? – да дишам пролетните ти треви,
и – ангели, прогонени от Рая, да си речем: – Какво пък! C'est la Vie! –
та, аз съм Никой в светлите ти бездни, един угасващ въглен от мечти,
че някой ден със теб ще си изчезнем – и греховете Бог ще ни прости? –
Едва ли друга нявга ще позная? – за теб ще пея вечно в горно ре!
Жена, с която аз летя към Рая! – и няма кой по Пътя да ме спре.
© Валери Станков All rights reserved.
