Потъна последният фар във очите ми,
по устните само солено е, каменно,
заплетох в косите си мрежите песенни,
прегърнали чуждите вечери пясъчно.
Посрещнах звездата си, бисерно падаща,
от вятъра дишах, откраднах си прилив,
зарових ковчеже във плаващи пясъци,
прераждах се с вик в изумрудени бури.
В ръцете заключих три нощи коралови,
от морска звезда нарисувах вълни,
скрих си платна от седефени кораби,
довечера лятото в мен ще заспи.