Грозното патенце
ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ
„Няма значение дали ще се родиш в птичи двор сред патици,
щом си се излюпил от лебедово яйце!”
Х.К.Андерсен
Умислено, патето спря на брега,
помилва със човка водата,
огледа се в нея и в миг осъзна,
че вижда на лебед главата!
Зарадвано, вдигна към слънцето взор,
разпери широко крилата,
помаха за сбогом на селския двор
и литна със новите братя.
Отвори за тях и душа, и сърце,
но бързо разбра, че в туй ято
не всичко, което хвърчи, се яде
и не всеки блясък е злато.
Че много от гордите птичи глави
са восъчни фигури бели,
които летят над поля и гори,
но вече не могат да пеят!
Че много от тях виждат само небе,
което със щурм да превземат,
но паднат ли долу, раняват се зле
и после се трудно съвземат.
Че много от тях са измътени в двор,
забравили бързо обаче,
че техните братя се ровят във тор
и плуват във селското блато,
а други - отрасли във лебедов пух,
са чужди на земната мъка,
че пълната гуша е празна по дух,
а върхът без корена съхне...
Но тъй като Бог ни оре, ни копай,
а хора със хора събира,
то нашата приказка с хубав е край:
красивият лебед намира
другари в безкрайния, светъл простор
и волен лети в небесата,
но носи в душата си селския двор
и корена пази в земята!!!
Мадрид, 2006 г.
© Петя Божилова All rights reserved.
