Гърба на празните ми нощи
Раздразнено, промъква се сънят,
издрал гърба на празните ми нощи,
намерил до клепачите ми път..
Намерил начин да те имам още.
И взел в ръцете Севера, целИ
да ми напомни, че ми е студено.
Превръща светлината във игли –
така че ..да не искам да прогледна.
Съзнателно забравих те съвсем!
И често от сърце те премълчавам -
пред чувството, че нещо липсва в мен-
пред нуждата за споделена ласка.
Но точно щом не искам да заспя,
напълнила с кафе и филми, нощите,
инсомнията пада на стъкла-
в очите ми, сънуващи те още.
© Деница Гарелова All rights reserved.
