Ха, метла, де!
Не ме отмина пустата зараза,
като магаре кашлям нощ и ден.
Уж маска слагам, за да се опазя,
но ето, няма здрава кост по мен.
Ни чайове, ни супи, сто илача,
не водят към успех и към добро,
а нощем сякаш на дарак ме влачат,
удавих всяко плаващо ребро.
От кашлицата покривът се срути,
а казват – конспирации, лъжи.
Елате, да ви цункам две минути!
И после, както който издържи.
Каквото са ми мъките, това са,
ще видим ние как, кого и кой!
Метлата ми съвсем паяжиняса,
но нищо, пак готова е за бой!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
