Хамстер самоубиец
Желанието ми море голямо е,
но талантът ми е под въпрос.
Как ще привлека внимание
с този стих гол и бос.
Може би ще го харесат някои,
чисто и просто от любезност.
Ще примигнат с клепачи нежно,
а аз ще потъна в нервност.
Едва ли ще бъда разбран -
хамстерче във клетка.
И понеже съм напълно сам,
играя на руска рулетка.
Но оставете ме! Моля Ви!
Оставете ме да гния!
С нещо преча ли, Ви,
освен с тази простотия.
Преди да вляза си обещах
и краката си измих без страх.
Как да ги вмириша не знам.
За Бога! Обувки нямам!
Хей краченца, хей ги две,
с тях мърсувам най-добре!
С едното бъркам в изпражнение,
а с другото – в хорското мнение!
Но оставете ме! Моля Ви!
Аз така се забавлявам.
Всъщност не! Лекувам се!
Страдам от депресия и слаби нерви.
© Вергил Вергилов All rights reserved.
Честно казано никак не е лошо и под секрет: мнозина са така, но малцина ще си признаят, но затова има подобни места 