Sep 18, 2011, 12:31 AM

Хармония

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Хармония и нежност,

страст и суета,

любов във цяла вечност,

без ред и правила...


Всичко е простено,

всичко е до край

чувствата недей да спираш -

те ще бъдат тайният ни рай.


Преглъщам самотата,

подтискам и тъгата,

но всичко е в главата

и измъчва ми душата...


Минути отброявам

и дни без теб забравям,

но няма да спра да се надявам,

че заедно със теб ще остарявам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...