Печатат по съдбата си с копита
конете, като призрачни бегачи.
Прикритото на тежките им битки
е странната човешка еднозначност.
И стартът е за всички. Но е равен
с присъщата измамност на търговец,
понечил честността си да продава.
В сърцето си конете са готови
за позата да бъдеш победител
под знака на предречената слава.
И мерят самотата си с копита -
на губещия никой не залага.
© Петя Павлова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
