Hедостижими седми небеса
И казват съществува, и го има
бленуваното, седмото небе,
рисувам го, с несръчните си рими,
в поточето от сънища гребе,
да хване малка рибка, златоуста,
да му разкаже приказка, от юг,
когато дрънка моят ден, на пусто,
сред драми, задължения, съпруг.
Понякога съм тъй обикновена,
но всяка бръчка приютява гръм,
понякога в болезнено летене,
показват ми коя съм и не съм.
Крилата ми са жилави - от троскот,
поискам ли света ще понеса,
в същитите ви, с хлабава тропоска,
недостижими седми небеса...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
