Приспивно по Стивън Кинг
Нощ. Кукумявка и призрачен звук.
Крие се черен котак зад комина.
Вятърът вие. Смъртта ли е тук?
Грешна душа ли към ада замина?
Времето спира. Стрелките напук,
лепнат от страх, но дванадесет мина.
Вещици с кикот звездите събарят.
Призраци в жиците свирят на лира.
Страх, или не, по веднъж се умира.
И тананика си песен гробарят.
Дяволска нощ и греховна до болка,
черни вдовици в тъмата ридаят.
Адът е близо, далече е раят.
Колко ли има до утрото? Колко?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
