Dendu89 (Деница Гарелова)
695 9638
Jul 12, 2021, 7:57 PM  

Проглеждане 

  Poetry
413 7 11

Щом отворя очи, самотата ще падне

и ще чуят през седем небета вика ми.

Ще почерня земята. Тъгата е жадна

за вендета, градушка и искрени думи.

Ще вали. Ще вали. И ще бъде солена

всяка капчица дъжд , ще горчи и ще пáри.

Много малко сърце с тежестта на Вселена.

Много малка душа, ала всъщност товар е.

Щом разбия на пух и на прах тишината,

и загубя последната вяра в човеците,

аз ще стана на извор, намразил водата си,

ще боля като трън, впит дълбоко в живеца.

Щом отворя очи… ще се пръсна в небето

като леден порой ще смразявам горящите.

Но сега, още не. Оставѝ ме, където

слепотата е втора природа на зрящите.

 

 

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??