Проглеждане
Щом отворя очи, самотата ще падне
и ще чуят през седем небета вика ми.
Ще почерня земята. Тъгата е жадна
за вендета, градушка и искрени думи.
Ще вали. Ще вали. И ще бъде солена
всяка капчица дъжд , ще горчи и ще пáри.
Много малко сърце с тежестта на Вселена.
Много малка душа, ала всъщност товар е.
Щом разбия на пух и на прах тишината,
и загубя последната вяра в човеците,
аз ще стана на извор, намразил водата си,
ще боля като трън, впит дълбоко в живеца.
Щом отворя очи… ще се пръсна в небето
като леден порой ще смразявам горящите.
Но сега, още не. Оставѝ ме, където
слепотата е втора природа на зрящите.
© Деница Гарелова All rights reserved.
