Feb 24, 2018, 7:31 PM  

Хилядите пролети на сърцето

  Poetry » Love
733 0 0

Толкова искам да те.

Запокитя навътре в себе си.

Така се насвятках с любови-острови,

че вече не ми остана кой знае колко

за акостиране.

И за любене също.

Клокочещите пролети удавиха

всяко читаво чувство.

Кой да ти каже, че оцеляването

е пошъл занаят,

обаче си струва,

ако поне теб те има до мен

в ъгъла на зимата,

в който свряна

толкова искам да те.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...