Feb 24, 2018, 7:31 PM  

Хилядите пролети на сърцето

  Poetry » Love
728 0 0

Толкова искам да те.

Запокитя навътре в себе си.

Така се насвятках с любови-острови,

че вече не ми остана кой знае колко

за акостиране.

И за любене също.

Клокочещите пролети удавиха

всяко читаво чувство.

Кой да ти каже, че оцеляването

е пошъл занаят,

обаче си струва,

ако поне теб те има до мен

в ъгъла на зимата,

в който свряна

толкова искам да те.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...