Hищo не значещ стих
Трептят в премръзналите длани
безкрайно нежни хризантеми,
та дъх от тях да ти остане,
когато зимата си вземе,
полагащото ѝ се право,
на студ, на сън и на ветрѝща.
Сърцето ѝ е лед, кораво,
в очите ѝ прозира... Нищо.
По голи клони бели дрипи,
врабците по стрехите бели,
стар спомен вино ще ти сипе,
за сто вини и сто раздели.
И ще се сменят сняг и киша,
и студ след котката ще влиза,
капчук нарядко ще въздиша,
под изтъняла бяла риза.
Забързана, припяна ласка,
луната зимна, ще разплаче
и по стъклото стих надраскан,
от скреж е, нищичко не значещ...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
