Трептят в премръзналите длани
безкрайно нежни хризантеми,
та дъх от тях да ти остане,
когато зимата си вземе,
полагащото ѝ се право,
на студ, на сън и на ветрѝща.
Сърцето ѝ е лед, кораво,
в очите ѝ прозира... Нищо.
По голи клони бели дрипи,
врабците по стрехите бели,
стар спомен вино ще ти сипе,
за сто вини и сто раздели. ...