Славно лято бе при дядо,
без принуда, сърдитни.
Титлата "дете злоядо"
Ванката си защити.
С палачинки за закуска
палето ощастливи.
Хрупкави мекички хруска,
пълни с топли благини,
Марко, вярното магаре,
и приветства го с уши.
С Петльо първи са другари,
с пуканки го утеши.
И кокошките на баба
снасят едри яйчица,
сокче им долива в хляба,
да са с двойни сърчица.
Млякото е за котака,
Прасчо лапка баклава.
Хапват, без да го протакат,
животинчета с рога.
Ванко своята дружина
поохрани и сплоти.
Лекокрил като пружина
към дома ще полети.
© Светличка All rights reserved.