Ако още усещаш студа
от наскоро отминала зима,
спри за малко до мойта врата –
хляб и сол на трапезата имам!
Не отсъждай, че лош е света,
усмихни се на първия срещнат –
и за поздрав помахай с ръка
на самотника, ей там, отсреща!
Имаш в джоба си само трохи!?
Нахрани с тях най-малката птица –
и преди да премигнеш с очи,
добрините към тебе ще тичат!
© Руми All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
