Хризантеми чудни, нежни,
като мънички слънца -
пъстроцветни, белоснежни,
кичат градове, селца!
Във градините, самички -
свежи, греят в утринта,
като пъстри, волни птички,
но дошли през есента.
Зла слана не ще пожали
тая прелест, красота,
ще ви замрази - едва ли
ще красите пак света.
Но преди да ви погази,
аз ще ви сбера в букет.
Още малко да запазя
вашия прекрасен свят!
© Славка Любенова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав с
