Хвърли ми залък – любов го наречи,
прескъпо ще ми струва този дар
и опакована в страдание ми я връчи,
да бъде тя болезнена като шамар.
Грижливо с панделка я завържи –
да буди възхищение у всеки,
аз зная, разопаковам ли я, ще боли,
но нищо, това е моя преценка.
Един ден буйстваща, а в други – кротка,
любов да пренощува в мен самата,
а навести ли ме изневиделица тъгата,
ще пием двете по бутилка водка.
© Виктория Тасева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
