Хвърли ми залък – любов го наречи,
прескъпо ще ми струва този дар
и опакована в страдание ми я връчи,
да бъде тя болезнена като шамар.
Грижливо с панделка я завържи –
да буди възхищение у всеки,
аз зная, разопаковам ли я, ще боли,
но нищо, това е моя преценка.
Един ден буйстваща, а в други – кротка,
любов да пренощува в мен самата,
а навести ли ме изневиделица тъгата,
ще пием двете по бутилка водка.