Усмивките - усмивка и една.
Иконата не може да ги скрие.
Остана от мълчаната вода
и аз й нося глътка да отпие.
Застиналите крехки семена
на раждащи съцветия поливам
и думите са думи и една...
а всяка равносметка - мълчалива.
На изгрева в най-топлите очи
вълчица е миражът.
Тя не вие
и липсата на вълчи апетит
от нежност и една ще я пропие.
Още повече се замислям върху моите, свързани с вълчето...
Благодаря Ви!