Оплетох те в моите мрежи,
мрежи от сатен и дантели,
пропити с нежни копнежи,
на двама от страст онемели.
Омаях те с мойте целувки,
със дъх на банан и канела
и паднаха всички задръжки,
всяка дреха и всяка дантела.
Погалих те с плахи въздишки,
красива, на всичко готова,
а ти се отдаде изцяло,
на устните, пропити с отрова.
© Мариа All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
