Оплетох те в моите мрежи,
мрежи от сатен и дантели,
пропити с нежни копнежи,
на двама от страст онемели.
Омаях те с мойте целувки,
със дъх на банан и канела
и паднаха всички задръжки,
всяка дреха и всяка дантела.
Погалих те с плахи въздишки,
красива, на всичко готова,
а ти се отдаде изцяло,
на устните, пропити с отрова.
© Мариа All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
