И пак за безсмъртието
И ПАК ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО
Васил Иванов Кунчев
180 години
Човек се ражда
с биокалендар,
пресметнат и записан във генома.
Прехвърли ли шейсет,
е вече стар.
Не ги ли стигне – жалко.
И горко му!
Апостоле! И ти не остаря.
Не ти остана време от борбата.
В пожар от теб запален изгоря.
За българския дух. За Свободата.
Годините ти ревностно броим
и търсим те във дни на поразия.
Животът ни щом стане нетърпим,
зовем те като някакъв Месия.
Разтваряме тефтерчето ти пак,
за да си вземем сѝлици и вяра.
А в него всяка думичка е знак
или предупреждение за мяра.
Апостоле, живей във нас. Бъдѝ!
Народът ни не бива да заспива.
Настъпват бурни и превратни дни.
Задремем ли, България загива.
Във бремето
на времето си ти,
за да ни сещаш
винаги какво сме.
И българинът
ще е вечно жив,
поне докато в паметта те носи.
© Александър Калчев All rights reserved.
