Jul 14, 2017, 9:18 PM

И пак за безсмъртието 

  Poetry » Phylosophy
1099 6 11

И ПАК ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО

               Васил Иванов Кунчев

               180 години

 

Човек се ражда

с биокалендар,

пресметнат и записан във генома.

Прехвърли ли шейсет,

е вече стар.

Не ги ли стигне – жалко.

И горко му!

Апостоле! И ти не остаря.

Не ти остана време от борбата.

В пожар от теб запален изгоря.

За българския дух. За Свободата.

Годините ти ревностно броим

и търсим те във дни на поразия.

Животът ни щом стане нетърпим,

зовем те като някакъв Месия.

Разтваряме тефтерчето ти пак,

за да си вземем сѝлици и вяра.

А в него всяка думичка е знак

или предупреждение за мяра.

Апостоле, живей във нас. Бъдѝ!

Народът ни не бива да заспива.

Настъпват бурни и превратни дни.

Задремем ли, България загива.

Във бремето

на времето си ти,

за да ни сещаш

винаги какво сме.

И българинът

ще е вечно жив,

поне докато в паметта те носи.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??