Dec 5, 2009, 10:40 PM

И помни тя, не ще забрави... 

  Poetry » Love
948 0 3

Той каза ù “Довиждане”.

Но това за него беше сбогом...

Безмълвно се сбогуваше със кимване.

Но тя не подозираше това.

Очаквайки го да се върне,

тя остана сам-сама.

И свита в ъгъла от болка -

дни наред прекара тя така.

И сълзи от очите ù се стичаха...

Сълзи от самота.

И помни тя, не ще забрави красивите слова,

които той шептеше ù преди,

обсипвайки я с нежност и милувки.

Самотна, страдаща и неразбрана -

така до края си остана.

И помни тя, едва ли ще забрави

дълбоките в сърцето рани...

© Теодора Андреева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??