И помни тя, не ще забрави...
Той каза ù “Довиждане”.
Но това за него беше сбогом...
Безмълвно се сбогуваше със кимване.
Но тя не подозираше това.
Очаквайки го да се върне,
тя остана сам-сама.
И свита в ъгъла от болка -
дни наред прекара тя така.
И сълзи от очите ù се стичаха...
Сълзи от самота.
И помни тя, не ще забрави красивите слова,
които той шептеше ù преди,
обсипвайки я с нежност и милувки.
Самотна, страдаща и неразбрана -
така до края си остана.
И помни тя, едва ли ще забрави
дълбоките в сърцето рани...
© Теодора Андреева All rights reserved.
6 от мен 