… И ти ли?!
Дошла си. Влез! Аман от теб, Любов!
Кого ли не съм пускала във къщи...
По дяволите! Пих веднъж и с Бог -
и той от теб изглеждаше побъркан.
Сега ти връщам с твоята усмивка-
юмрукът ми се свива инстиктивно.
Диванът ми е нов. Къде отиваш?!
Направо в спалнята, Любов... И ти ли?
Добре де, разкажи. Седни. Ще слушам.
Ще бъда търпелива като Господ.
Не мигай като фас! У нас се пуши.
Добре ми е като постъпваш лошо...
Да почнем с винце? Все така се почва-
мезенце леко, весели сладкиши,
нахални свещи - да подгреят почвата,
наивни устни, вулканично дишане...
На екс ли гълташ? Явно ти е тежко.
Омръзна ми да бъда все щастливката!
Ревеш ли?! Да прескоча до аптеката...?
Но мисля, че е по-добре да пием!
Изглежда бялото е... доста лекичко.
Отварям и червеното. Престижно!
Вкусът му е порочен, като тебе!
Най-сляпа бях, когато съм те виждала...
Наздраве! Извинявай, че говоря.
Не си дошла у нас, за да ме слушаш.
Луната тази нощ... Самата скромност!
Но вятърът ревнив щя я потурчи...
Да страдам?! Боже, колко си банална!
„Боли-и-и..." „Вали-и-и..." Въобще не съм от тия!
Видях една звезда, докато падах...
Удави се в морето. Не й мина.
За теб съм взела ром и луд коняк -
с кръвта ти да се мерят равностойно.
Спокойно ми е с тебе,
като с брат.
Любов, и ти ухаеш на покойник.
2007
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
