И тръгна си поетът
И тръгна си поетът...
И тръгна си поетът
сред вяло безразличие.
Разчупил в миг силуета
на своето обичане.
Във този ден навъсен,
потънал в чернота,
стихът му бе отречен,
забравен от света.
Прашинка във безкрая
на бурното му скитане.
Запокитен в тъмнината
с въздишка - гръмко дишане.
Разплакаха се думите,
изгубени във тъмното,
със суха въпросителна
накуцват в миг към стръмното.
Тъгуват в мрак и звуците
във двора на палача си.
По-тихо е от гробище,
когато пламва здрачът.
Пресъхна и реката
разля трохите пясъчни.
Само резен от луната
търкулна дъх сумрачен.
Разсърдиха се сънищата,
в плен дълбок орисани.
Опрели нос във бъдещето,
с дъх какво написаха?
Разпиля се в миг и вятърът,
без жал нахлу във раните,
нажежи до бяло огъня,
взривиха се кошмарите.
Поете, дай ни слънцето,
изгреби с очи енигмата.
Не ни отнемай зрънцето,
за залък все ще стигне.
Върни ни в миг и сянката,
в която сме се сгушили.
Днес звуците са плънката,
със плам ще те изслушаме.
Без теб гори вселената,
в безвремие потъваме,
нощта пълзи в нозете ти,
във равното се спъваме.
В стиха ти дреме космосът
със капчици познание.
Но знам, жадуваш пламъка
на своето признание.
21.10.11 г.
гр. Шумен
© Галена Върбева All rights reserved.
