...и в сънливите локви - сърце, до сърце.
Стих трънлив за косата ми пак се закачи,
и за нощ, или две кичур цял побеля.
Дъжд в очите ми свря се на скришно, да плаче,
есен пъстра, стотици боички разля.
Стих, а цял таралеж, на кълбенце се свива,
всяка строфа бодлива душата обра.
Нарисува с боите - съвсем като жива,
друга есен- богата, щастлива, добра.
Колко искам, ревливият дъжд да си иде,
този стих тъй бодлив и студен да не бе.
От дъгата - строшена, черупка на мида,
да създам шарен свят, мое късче небе.
Но са мокри крилете, увиснали дрипи
и омара мъглива звездите гаси,
чакам синя Луна глътка обич да сипе,
да извади насън тръна в мойте коси.
И тогава ветрецът ще трепне, унесен,
ще открадне от райските птици перце.
Ще изпише за мен ноти - есенна песен,
и в сънливите локви - сърце, до сърце.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, момичета!
-
Колкото и да са тъжни локвите от есенният дъжд, финалът " сърце, до сърце" му придава невероятно усещане за топлина!
Много красив и изваян стих! 💖💖(открих как се слага сърце и ги направих "сърце, до сърце"
) -
Това, с кичура доста ми засмъдя. Такава си си ти....
А сънят, той ще мине. Минал е. С тази вихрена есен, която ти е посветила Ирен...🧡 -
Благодаря, Марианче! Знаеш ли Деа, как е на сръбски хвърчило? Змай. От утре ще оглеждам небето, за теб. Люлка има. Ти само ела. Гуш!
-
Наде, не тъгувай, моля те! Обувам кецове, яхвам някакво хвърчило и идвам да си направим люлка или да скачаме в локвите
Красив, много красив стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
