...и в сънливите локви - сърце, до сърце.
Стих трънлив за косата ми пак се закачи,
и за нощ, или две кичур цял побеля.
Дъжд в очите ми свря се на скришно, да плаче,
есен пъстра, стотици боички разля.
Стих, а цял таралеж, на кълбенце се свива,
всяка строфа бодлива душата обра.
Нарисува с боите - съвсем като жива,
друга есен- богата, щастлива, добра.
Колко искам, ревливият дъжд да си иде,
този стих тъй бодлив и студен да не бе.
От дъгата - строшена, черупка на мида,
да създам шарен свят, мое късче небе.
Но са мокри крилете, увиснали дрипи
и омара мъглива звездите гаси,
чакам синя Луна глътка обич да сипе,
да извади насън тръна в мойте коси.
И тогава ветрецът ще трепне, унесен,
ще открадне от райските птици перце.
Ще изпише за мен ноти - есенна песен,
и в сънливите локви - сърце, до сърце.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
)
