Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18107
9.10.2020 г., 11:10 ч.  

...и в сънливите локви - сърце, до сърце. 

  Поезия » Пейзажна, Друга
500 7 5

Стих трънлив  за косата ми пак се закачи,
и за нощ, или две кичур цял побеля.
Дъжд в очите ми свря се на скришно, да плаче,
есен пъстра, стотици боички разля.

 

Стих, а цял таралеж, на кълбенце се свива,
всяка строфа бодлива душата обра.
Нарисува с боите - съвсем като жива,
друга есен- богата, щастлива, добра.

 

Колко искам, ревливият дъжд да си иде,
този стих тъй бодлив и студен да не бе.
От дъгата - строшена, черупка на мида,
да създам шарен свят, мое късче небе.

 

Но са мокри крилете, увиснали дрипи
и омара мъглива звездите гаси,
чакам синя Луна глътка обич да сипе,
да извади насън тръна в мойте коси.

 

И тогава ветрецът ще трепне, унесен,
ще открадне от райските птици перце.
Ще изпише за мен ноти - есенна песен,
и в сънливите локви - сърце, до сърце.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
...и в сънливите локви - сърце, до сърце.
iren5 (Ирен) iren5
Колажи » Други
...и в сънливите локви - сърце, до сърце.
  990  2  11 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Колкото и да са тъжни локвите от есенният дъжд, финалът " сърце, до сърце" му придава невероятно усещане за топлина!
    Много красив и изваян стих! 💖💖(открих как се слага сърце и ги направих "сърце, до сърце" )
  • Това, с кичура доста ми засмъдя. Такава си си ти....
    А сънят, той ще мине. Минал е. С тази вихрена есен, която ти е посветила Ирен...🧡
  • Благодаря, Марианче! Знаеш ли Деа, как е на сръбски хвърчило? Змай. От утре ще оглеждам небето, за теб. Люлка има. Ти само ела. Гуш!
  • Наде, не тъгувай, моля те! Обувам кецове, яхвам някакво хвърчило и идвам да си направим люлка или да скачаме в локвите
    Красив, много красив стих!
Предложения
: ??:??