Mar 11, 2010, 1:11 PM

Идилично

  Poetry » Other
526 0 0
Щом по родното градче
мъка ме обхване,
все си спомням за площада
пред градската баня.

Булки румени излизат -
чак изпускат пара,
а насреща
ги посреща
с викове пазара:

- Яяяябулки цървени ! - първи
виква ябълкарят.

- Сееемитииииитопли! - после
виква баничарят.

- Червен кормииит, червен кормииит! -
трети вик надава.

- Пууукълките бели! - който
пуканки продава.

И макар пари да нямат
и да не купуват,
всички мило се усмихват
на което чуват.

А навред покой се ръси -
мир без престъпления.
Няма нито земетръси,
нито наводнения!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...